Ладога 2014

Ленинград, декември, 1941г. Наближава Новата 1942г. Повече от 100 дни са минали, откакто немските войски, подкрепяни от финландски и испански части, са започнали блокадата на града. Не достига храната, водата, горивата. Зимата е сурова и жестока. Опашките пред празните магазини са постоянни. На хората се отпускат по 105 гр. хляб на ден. Жителите на града измират от глад и студ. Единствената спасителна „пъпна връв“, която свързва изпадналия в беда град, с голямата земя, е така нареченият „път на живота“, по замръзналата повърхност на езерото Ладога. По него денонощно се движат лекотоварни 1,5 тонни камиони, популярни под името „полуторки“ (на руски „полтора“ = 1,5). От източния бряг на езерото към града, колите возят брашно и други необходими стоки, а по обратния път евакуират хора. Всичко това става при постоянна опасност, да бъдат обстреляни и/или бомбардирани от немската авиация. Това обаче, не е единственият проблем. Още по-страшно е, че въпреки ниските температури, поради постоянното движение, ледът по трасето се „уморява“, пропуква се и много често автомобилите пропадат във водата и отиват заедно с натоварените стоки или хора под леда, откъдето няма спасение. Много рядко, се случва някой да оцелее. (По тази причина водачите на автомобилите наричали леденото трасе „път на смъртта“ – скръбната статистика показва, че в крайна сметка, всяка четвърта кола, рано или късно, не се е завърнала от път). На фона на всичко това, от сведенията, на съветското контраразузнаване става ясно, че немците готвят новогодишен „подарък“ на ленинградчани и замислят диверсионен акт, при които да отровят част от храните за града. Ясно е, че между шофьорите, които работят на трасето има немски агент, но кой е той? Щабът на контраразузнаването изпраща реабилитирания капитан от НКВД Сергиенко (Алексей Серебряков) в базата на източния бряг на езерото, с отговорното задание, измежду крадците на дребно, да намери и обезвреди истинския враг, преди да е станало късно.